Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети функционална диспепсия (ФД). Това става ясно от първото за България популационно базирано проучване за честотата на тези функционални чревни заболявания (ФЧЗ), организирано от Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология и публикувано в септемврийския брой на престижното научно списания Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases (1).

ФЧЗ или нарушенията на оста черво-мозък са чести заболявания, характеризиращи се с рекурентни абдоминални симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии (2). Наскоро в интернет-базирано проучване в 24 държави 40,7% отговарят на диагностичните критерии за поне едно ФЧЗ (3). Това високо разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и причиняват влошено качество на живот на индивида (4).

Измежду всички ФЧЗ, ФД и СРЧ са най-честите и най-добре разпознатите (5). Изглежда, те споделят сходни патофизиологични механизми: висцерална свръхчувствителност, анормален мотилитет , нарушена чревна микробиота, нискостепенно възпаление на лигавицата и модифицирано възприятие на централната нервна система за болка (6).

Целите на това проучване са да се определи честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром в България и да се оценят рисковите фактори, асоциирани с тези заболявания.

Методология: Целевата група на това обсервационно проучване са български възрастни граждани, активни потребители в социалните мрежи. Проучването под формата на анкета е изпратено до 27 276 души, като 1967 от тях са отговорили (процент на отговаряне 7,2%). Данните са събирани в периода май – август 2019 г. Всички участници са поканени да попълнят онлайн въпросник за общото им здравословно състояние, без да споменаваме, че целта на това проучване е да се изследват симптомите на храносмилателната система.

СРЧ е диагностициран съгласно Rome IV критериите (7), дефиниращи IBS като ФЧЗ, характеризиращо се с повтаряща се коремна болка, средно поне един ден седмично за период от 3 месеца, свързан с два или повече от следните критерии: болката е свързана с дефекация; болката е свързана с промяна в честотата на изпражненията и/или с промяна във формата на изпражненията.

Съгласно Rome IV критериите ФД е категоризирана като постпрандиален дистрес синдром (PPDS), синдром на епигастрална болка (EPS) или припокриващ се подтип (7, 8). EPS се диагностицира при наличие епигастрална болка, парене или и на двете поне един ден седмично. PPDS се диагностицира при наличие на пълнота след нахранване, ранна ситост или и двете поне 3 дни. Пациентите с припокриващ се вариант трябва да изпълняват критериите, както за EPS, така и за PPDS. Симптомите трябва да са налични през последните 3 месеца с начало поне преди 6 месеца (7, 8). Пациентите с оверлап синдром (ОС) между СРЧ и ФД, трябва да отговарят на дефинициите както за СРЧ, така и за ФД.

Резултати: Общият 1967 души попълниха въпросника, но 71 не бяха включени в анализа, поради представена непълна информация. Анализирани са общо 1896 индивида, което е 0,03% от българското възрастно население [9] и се състои от 73,1% жени и 26,9% мъже. Средната възраст на участниците е 35,5 години (18-65, SD – 11,7).

Честотата на IBS в България е 20% (14% са с преобладаващ запек, 32% с преобладаваща диария, 52% са имат IBS с редуване на запек и диария и 2% са с некласифициран IBS). Полът (p = 0,005), възрастта (p <0,001), семейното положение (p = 0,009), професията (p = 0,001), консумацията на алкохол (p = 0,013), сексуалните проблеми (p <0,001), наличието на съпътстваща ФД (p <0,001) ) и непоносимостта към прясно мляко (p <0,001) са значително свързани със СРЧ. Жените (p = 0,032; OR 1,50), пациентите с ФД (p <0,001; OR 104,98), сексуални проблеми (p = 0,001; OR 1,55) и непоносимост към мляко (p <0,001; OR 2,22) са с по-висок риск от развитие на IBS.

Разпространението на ФД у нас е 12,7% (39% са с PPDS, 33% с EPS и 28% са с припокриващ се вариант). Пациентите със СРЧ (p <0,001; OR 127,88) и непоносимост към прясно мляко (p <0,001) са с повишен риск от ФД. Честотата на ОС в България е 11,7%. Полът (р = 0,013), непоносимост към мляко (р <0,001, OR 1,65), проблемите при уриниране (р = 0,035) и сексуалните проблеми (р <0,001, OR 1,80) са значително свързани с разпространението на ОС.

В заключение, това е първото проучване за определяне на честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром и оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушения в българското възрастно население. Резултатите са изключително ценни, понеже попълват празнината в епидемиологичните данни за СРЧ, ФД и ОС в Източна Европа. Бъдещите проучвания биха позволили обогатено разбиране на сложната патология на тези нарушения и по-добро лечение, приспособено към рисковите фактори, свързани с СРЧ и/или ФД.

Използвани източници:

  1. Nakov R, Dimitrova-Yurukova D, Snegarova V, et al. Prevalence of Irritable Bowel Syndrome, Functional Dyspepsia and their Overlap in Bulgaria: a Population-Based Study. J Gastrointestin Liver Dis. 2020;29(3):329-338. Published 2020 Sep 9. doi:10.15403/jgld-2645
  2. Corazziari E. Definition and epidemiology of functional gastrointestinal disorders. Best Pract ResClin Gastroenterol 2004; 18:613–631.
  3. Sperber AD, Bangdiwala SI, Drossman DA, Ghoshal UC, Simren M, Tack J, et al. Worldwide Prevalence and Burden of Functional Gastrointestinal Disorders, Results of Rome Foundation Global Study [published online ahead of print, 2020. Gastroenterology. 2020;S0016-5085(20)30487-X.
  4. Talley NJ. Functional gastrointestinal disorders as a public health problem. Neurogastroenterol Motil 2008; 20: 121–129.
  5. Keely S, Walker MM, Marks E, et al. Immune dysregulation in the functional gastrointestinal disorders. Eur J Clin Invest 2015;45:1350–1359.
  6. Gwee KA, Chua AS. Functional dyspepsia and irritable bowel syndrome, are they different entities and does it matter? World J Gastroenterol 2006;12:2708–2712.
  7. Drossman DA. Functional gastrointestinal disorders: history, pathophysiology, clinical features and Rome IV. Gastroenterology 2016;150:1262–1279.e2.
  8. Stanghellini V, Chan FK, Hasler WL, et al. Gastroduodenal disorders. Gastroenterology 2016;150:1380–92
  9. Radev R. [Decree No. 163 for the holding of local elections on 27 October 2019]. Bulgaria: State Gazette 2019;56:13. Bulgarian
Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече