VI-та научна конференция се състоя от 30 юли до 2 август.

Поради продължаващата неясна обстановка в България, Европа и света, сега повече от всякога трябва да можем да си сътрудничим като общност, превръщайки кризата в нова възможност. В тази връзка Организационният комитет на Шестата научна конференция „Факти, противоречия, дебати в диагностиката и лечението на сърдечни и съдови заболявания - 2020”, която се проведе в периода 30 юли-2 август 2020 г., в гр. Банско, х-л Грийн Лайф, взе решение, конференцията да бъде хибридна версия. Тя се проведе на живо, както бе планирано в гр. Банско, но се даде възможност на всеки регистриран участник, който не може да присъства физически, да се включи онлайн във всички научни сесии. Сесиите се излъчваха на живо, като имаше възможност да се гледа и запис на конференцията за определен период от време след приключването й.

Това отбеляза един от основните инициатори на форума – проф. Борислав Георгиев, който заедно с проф. Георги Момеков бяха председатели на Научния комитет на Конференцията.

Основните теми, които коментираха участниците в събитието бяха: SARS-CoV-2 и COVID-19 – предизвикателства пред съвременната кардиология; Кардиоонкология Сърдечни и съдови заболявания и онкологична терапия; Профилактика Намаляване на глобалния риск. Тютюнопушене, употреба на електронни цигари и системи за нагряване на тютюн; Фармакотерапия; Белодробна хипертония; Интервенционална кардиология; Aнгиология и коагулация; Антибиотична резистентност; Хиперсимпатикотония по време на пандемия; Ритъмни нарушения – камерни екстрасистоли и камерни тахикардии – интервенционално лечение; COVID-19 – актуални данни, сърдечно-съдов риск и поведение.

Форумът приключи с актуална дискусия, в рамките на която се обсъдиха някои от „най-горещите“ проблеми.

Един от тях касаеше прилагането на антикоагулантна терапия при болните със сърдечносъдови заболявания, засегнати и от коронавируса.

„Във връзка с проблем, който бе засегнат от проф. Елина Трендафилова и бе сериозно дискутиран, а именно високият риск от тромбози. Става въпрос за алгоритъма за приложение на антикоагуланти – само при кои пациенти с коронавирус може да се прилага – хоспитализирани, хоспитализирани в интензивни отделения, или и лица, които се наблюдават в домашни условия, които имат симптоматика, но не са в болница. Въпросът тук е дали има или все още няма становище по проблема“, попита проф. Борислав Георгиев.

Проф. Трендафилова от своя страна обясни, че на нея самата не й е известно да има специален алгоритъм за антикоагулантна превенция. „Ние се водим от препоръките за критично и лежащо болни. По принцип, правилата са, че всеки болен, който лежи повече от 24 часа в болница и не може да се разхожда активно, а това мога да кажа, че са голямата част от нашите пациенти, би следвало да получава профилактична доза антикоагуланти за превенция“, коментира кардиологът.

Попитана как стои въпросът с COVID-19, проф. Трандафилова заяви, че в този случай не е ясно какъв би трябвало да бъде алгоритъма и как да се спазва. Причината е, че за нито един медикамент няма доказан сигурен ефект, така че включването на някои лекарства според алгоритъма е необяснимо. Т.е. може да се прилага единствено симптоматично лечение. На констатация, че е известно, че се повишава тромбогенността, че има проблеми, свързани с високия риск от тромбози, кардиолозите допълниха, че са впечатлени от препоръките, но липсва разширение, указващо как точно да се процедира. Не е ясно например дали трябва да се профилактира емболичния инцидент във времето. И някои хора не достигат терапия на белодробната емболия, а при тях е могла да се осъществи профилактика. Въпросът е кой трябва да оценява това в COVID-отделенията и кой следва да го прави при пациенти, които се проследяват в домашни условия, които също са с коронавирус. И по този проблем трябва да се помисли, специално в терапевтичен план, защото това е един от вариантите да се намалят последващите инциденти, констатираха кардиолозите.

Друг въпрос, който бе повдигнат в края на форума по време на обсъжданията бяха различните поведенчески модели и стратегии, които се прилагат в условията на COVID-19, доколко са активни фармацевтичните компании в разработката на ваксини срещу вируса, какво е поведението на политиците и обществото, а също – доколко част от появяващите се научни разработки трябва да се коментират само пред лекарската общност, а не сред широката общественост, тъй като се излиза с неверни и плашещи хората хипотези.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече