Проф. Петров: „Като не изпълним моралния си дълг към пациента, това води до фрустрация.”

В самия край на месец ноември България стана домакин на изключително престижно международно събитие – Ендоваскуларна Академия (BEC & ISES). В нея присъстваха студенти, специализанти и специалисти от цял свят с интерес към ендоваскуларните методологии, а лектори бяха световни имена, част от които пионери в определени области и методи.

Заедно с научната програма, по време на събитието се извършиха и редица ендоваскуларни процедури, сложни със своята проблематика и съвсем не лишени от риск, според думите на проф. д-р Иво Петров, председател на BSET (Българско дружество за ендоваскуларна терапия), който бе домакин и основен двигател на събитието, станало възможно и благодарение на Международната асоциация на ендоваскуларните специалисти (ISEVS). Чуждите експерти останаха приятно изненадани от качеството на апаратурата и нивото на компетентост и работа по време на процедурите. Но дали това е достатъчно, за да сме спокойни, че сме стигнали европейско и световно ниво на услугата?

Проф. Петров, от кои болници се излъчваха ендоваскуларните процедури?

От „Св. Анна”, от Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център, а от Аджибадем Сити Клиник болница Токуда имаше записан случай.

Може ли да се каже, че основните болници са оборудвани по световни стандарти? Такова остана и впечатлението на чуждестранните оператори...

Откъм апаратура, болниците са оборудвани, откъм снабденост – също, но откъм реимбурсация – не! Тогава става до голяма степен ангажимент на болниците да поддържат тези материали и консумативи, които са не реимбурсирани. Това създава проблем за ендоваскуларното лечение, защото като не може пациентът да си плати, лекарският екип остава с вързани ръце. От една страна е администрацията, която ни натиска да не използваме материали и консумативи, които пациентът не може да заплати, от друга страна – моралният ни дълг към пациента да го лекуваме. Като не можем да изпълним този наш дълг, това води до фрустрация: искаш и трябва да направиш нещо, но администрацията на болницата не ти позволява, защото не е покрито от НЗОК.

Може ли да се каже, че FFR (Fractional flow reserve) е един такъв пример?

FFR е един от многото примери.

Но той е изключително важен...

Да, той е изключително важен! Липсата на финансиране на модерните функционални и образни методи каквито са FFR, IVUS и ОСТ води оператора до ситуация, при която като види на обикновената ангиография една гранична стеноза, в желанието си да помогне на пациента, той е склонен да имплантира стент. По този начин Здравната каса не пести средства, напротив! Като я няма функционалната оценка, която в половината от случаите ще покаже, че тази гранична стеноза не е за стентиране и като се нароят едни ненужно имплантирани 1000-2000 стента годишно, тогава разходите на НЗОК стават дори повече.

Това се отразява и на разходите след това за медикамнозна терапия, рисковете от стенттромбози и др., нали?

Точно така. Нещата не свършват в катетеризационната лаборатория. От пациентска гл.т. и от гл. т. на здравеопазването е по-добре да бъдат реимбурсирани скъпите методики, защото накрая те винаги излизат по-финансово изгодни за цялата система. В това число влизат и ендопротезите и сложните устройства за контрол на ритъма, защото те са от изключително значение за терапията на сърдечносъдовите пациенти.


Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече