Юбилейна конференция на БССА с акценти в кардиоонкологията и новите гайдлайни.


Председателят на Организационния комитет на Българската сърдечна и съдова асоциация (БССА), проф. д-р Елина Трендафилова разказва за юбилейната X-та научна конференция „Съвременни акценти сърдечната и съдовата патология” и за стимули като технологичен напредък, професионално развитие, и предизвикателството да си млад и да останеш в България. Какво прави Асоциацията, за да стимулира научното познание и да запази младите кадри? Прави интердисциплинарен форум, кани най-добрите от всяка област и отваря широко вратите си. Уж простички неща, зад които обаче стои много опит, знание, ясна преценка и много силни цели. Благородни цели.



Проф. Трендафилова, какво по отношение на СС патология се промени от първата до десетата конференция?

Сърдечната и съдовата патология много се разви по отношение както на инструменталните методи за диагноза и терапия, така и по отношение на медикаментозната терапия. Така че, страшно много новости има и ние непрекъснато се стремим да ги отразяваме. А това касае не само кардиологията. Не случайно сме интердисциплинарна асоциация. Тук има нефролози, съдови хирурзи, ритмолози, ендокринолози и мн.др., така че да обхванем всички аспекти и да гледаме на пациента като едно цяло, а не като отделни негови заболявания.

От друга страна в кардиологията има толкова много подспециалности...

Затова ние събираме тук най-добрите от тесните специалности, за да споделят своя опит и човек като чуе мнението на различни водещи специалисти – ангиолози, гастроентеролози, невролози, нефролози, съдови хирурзи, неврохирурзи, анестезиолози, интензивисти, с които всяка година имаме сесия „Интензивната терапия и екипна дейност” – поддържа знанията и информираността си във всички области. Иначе не е възможно да четеш всичко за всички специалности.

За новостите – ясно: нови изследвания, нови техники... Но има ли такива съобщения, които отричат стари, вече установени механизми, терапии...?

Разбира се! Науката се развива и там, където препоръките са били на база мнения на експерти, а не на клинични проучвания със солидни доказателства, те търпят промяна, защото експертите са хора, а хората грешат. Така че има проучвания, които отричат предишни проучвания. Медицината се развива непрекъснато.

А има ли медикаменти, чиито off-label приложения в последствие бива регламентирано като класическа терапия?

Да! Такава например е двойната терапия с НОАК (нови орални антикоагуланти) при предсърдно мъждене (ПМ) и стентирани болни. Ние започнахме да ги прилагаме преди да бъдат индицирани, защото имахме такива пациенти в практиката независимо, че няма проучвания в тази област. Реалната практика изпревари науката в този случай.

Кое се развива по-интензивно: медикаментозните терапии или инструменталните интервенции?

И двете се развиват страшно бързо и това са две допълващи се стратегии. И понеже човек не успява да чете всички проучвания, които излизат в неговата област, какво остава за останалите области? Затова намирам подобни интердисциплинарни срещи за изключително полезни. Това ме подсеща, че следващия път трябва да поканим повече образни специалисти, защото това е поле на много бързо развитие на технологиите. Технологиите вече напредват дотолкова, че чрез специални методи на ЯМР може да се види и оцени метаболизмът на клетките. Друг е въпросът, че тези технологии все още не са достъпни за масово приложение, а се използват само за наука. Съвременната технология може да направи много в областта на реконструкцията на образите, но не трябва да забравяме, че тази реконструкция на образите е донякъде измислена – тя почива на реалните образи, обработени технически. Така че, ако реалният ти образ не е добър, няма как и техническата обработка да е добра.


Проф. Трендафилова и проф. Стаменова, невролог

В кои области бяха акцентите на тазгодишната среща?

Освен, че отразяваме новите препоръки, ние имаме няколко традиционни сесии, които всяка година провеждаме, за да следим новостите в тези области: съвместна сесия с невролозите, с ендокринолозите, с хирурзи и ангиолози при периферно-съдовите патологии и интензивната терапия. Тази година периферно-съдовата сесия беше посветена на кардиоонкологията.

Какви нови препоръки докладвахте и в кои области?

В последната сесия Ритмология се засегнаха новите препоръки за лечение на надкамерна тахикардия, както и новите гайдлайни за хронична коронарна болест, за дислипидемии и за венозен тромбемболизъм в последната сесия. Всички те излязоха на Европейския конгрес 2019г. (ESC 2019).

Каква е аудиторията Ви? Прави впечатление, че е възрастово много разнообразна.

Аудиторията е много разнообразна и това е предизвикателство и към лекторите, защото в залата присъстват както студенти, така и пенсионирани лекари, които продължават да се интересуват и да практикуват. Основната идея на БССА е да популяризира знанията до всички. В този ред на мисли считам, че ниските такси са преимущество, защото това дава възможност на всеки, който иска, да участва. Всички студенти и специализанти са освободени от такса, защото те са хората, които сега се обучават и за тях това е най-необходимо. Затова се радвам, че много студенти посещават конференцията и се надявам да изберат да останат в България и да работят точно в тази патология.


Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече