Мускуло-скелетна патология на последната Radiology Together.


Последното за годината издание Radiology Together (RT) се състоя на 14 декември в гр. Варна в УМБАЛ „Света Марина” и бе посветено на мускуло-скелетната система. На срещата присъстваха близо 45 студенти по медицина, специализанти по Образна диагностика, млади специалисти и експерти в областта на мускуло-скелетна система.

Radiology together съществува от 2016г. и е създадена ОТ и ЗА специализанти по Образна диагностика от цяла България, като идеята е да се срещаме и обединяваме и да обменяме опит, труд, знания и други медицински и немедицински интереси,” сподели за Здравен навигатор д-р Цветелина Тенева, специалист по Образна диагностика (УМБАЛ "Св.Марина"- Варна), която заедно с д-р Глория Адам (Аджибадем Сити клиник - София) организираха събитието.



Д-р Тенева, кои са най-често срещаните мускуло-скелетни патологии?

Разбира се, че счупванията на дълги кости – раменна кост, бедрена кост, прешлени, плюс увреда на менискус при спортисти.

Кои са образните методи, отчитащи тази патология?

Както при повечето системи и органи, това, с което винаги започваме образно-диагностичния си алгоритъм, е стандартна рентгенография в 1 или 2 проекции на засегната област. Това важи особено силно за МСС (мускулно-скелетни смущения), където в много случаи една рентгенография е достатъчна за правилна диагноза или насочване дали патологията е малигнена, или бенигнена.

По-специализирано: за костната част на МСС по-добрият метод на избор е компютърна томография (КТ), а за мекотъканната (мускули, лиgаменти, менискуси, съдове, хрущяли, костен мозък) – магнитно-резонансна томография (МРТ). Само в някои специални случаи и узлтразвук (УЗ) може да бъде от полза, напр. при лигаментарна увереда на Ахилесовото сухожилие, при ставен излив, при малките ставички на ръцете при артрит и др.



Въпросите към д-р Тенева са инспирирани от широката научна програма, която бе представена. В нея бяха включени теми като: спешни нетравматични състояния на гръбнака (д-р Дарина Иванова), остеомиелит (д-р Гергана Дякова), артрити (д-р Цветослав Георгиев), аваскуларни костни некрози (д-р Иван Плачков), костни тумори (д-р Венелина Гандилева) и два случая от практиката, представени от д-р Георги Иванов и д-р Тенева.

Кои състояния на гръбнака са спешни нетравматични и как изглежда неотложното рентгенографски?

Тези, които не са свързани с фрактура на спиналния комплекс и засягат спиналния канал и/или диска като септичен дисцит, миелит, спинален инсулт, хеморагия, като за повечето случаи е необходима МРТ.

Има ли разлика в изображението между първичнин костни тумори и костни метастази?

Почти няма общо в изобразяването на двете патологии, тъй като обкновено първичните костни малигнитети са солитарни, големи лезии със значителна перифокална компонента, докато костните метастази са по-скромни.

Върху какъв клиничен случай се спряхте и защо?

Синдром на Kimmerle/foramen arcuatum, защото е лесна, но интересна аномалия на първия цервикален прешлен, придружена с чести симптоми при пациентите.

От разговорът ни също стана ясно, че чрез докладите си и представянето на случаи, участниците в Radiology Together се учат взаимно не само от грешките си, но и от напредъка си. Организацията е под егидата на Българското дружество по кардио-торакална радиология. Мотото на RT е „Да работим заедно“, а целта – създаването на общност, в която да общуват и обменят опит в работна и неформална обстановка начинаещи и техните учители.



Един такъв учител в последното издание на RT бе проф. д-р Боян Балев, началник Клиника и Катедра по образна диагностика в УМБАЛ „Света Марина” – Варна, който изнесе лекция на тема остеодисплазии. Здравен навигатор разговаря и с него:

Проф. Балев, каква е честотата на остеодисплазиите?

Остеохондродисплазиите, или само скелетни дисплазии, съставляват голяма група заболявания, всяко от които е с много малка честота – над 1 на 20,000 раждания, достигащи до 1 на 1,000,000. До този момент са известни 461 заболявания с много широк клиничен спектър – от тежки, несъвместими с живота нарушения на целия скелет, до някои леки деформации на отделни кости, стави или гръбнак. Но общата честота на цялата група никак не е малка и е около 1 на 2-3,000 раждания, но реално е по-висока защото част от леките форми нямат белези при раждането, а се проявяват по-късно през живота. Големият брой на отделните нозологични единици всъщност се дължи на генетичните различия между тях (напр. начин на унаследяване, локализация на патологичния ген и др.), а на практика няколко болести могат да имат еднаква външна и рентгенологична изява.

Каква е ренгенографската и етиологична разлика между реналната и фиброзната остеодисплазия?

Има съществена разлика в рентгеновото изображение на костните поражения, както и в клиничната картина, лабораторните показатели и т.н. Тези различия са трудни и за специалистите, затова именно в нашите срещи наблягаме пред колегите на тази материя, за да не се пропускат или диагностицират погрешно заболяванията от тази група. Фиброзната дисплазия се открива случайно, обикновено при млади и на средна възраст пациенти, поради бавно оформяща се деформация на отделна кост или на лицето. Прави се рентгенова снимка или скенер и тогава се поставя диагнозата. Реналната остеодистрофия не е скелетна дисплазия, а увреждане на костите при хронично бъбречно заболяване, обикновено на диализа.

Може ли да се прави прогноза на заболяването по образното му изследване?

Да, когато се постави точната диагноза, ние знаем как протича това заболяване, какво и кога да очакваме. Например при ахондроплазията (едно от най-честите заболявания от групата на скелетните дисплазии с благоприятно протичане относно продължителност на живота) почти всички пациенти с напредване на възрастта страдат от прогресираща компресия на гръбначномозъчните нерви в кръста поради костната си деформация и се налага операция. Или пък, ако открием по време на бременността, че плодът има къси ребра (това е друга болест от групата – танатофорна дисплазия), то със сигурност можем да прогнозираме, че бебето ще загине, каквото и да се прави. Но това може и да не се забележи, ако изследващият образен диагностик или АГ специалист не е достатъчно опитен.

Има ли тънкостни моменти в разчитане на изображението и кои са те?

Знанието, умението и личния опит на изследващия.

Имате ли практичен съвет, който можете да дадете в тази връзка на специализантите и студентите?

Да, разбира се, с удоволствие! Нищо друго от това да ЧЕТАТ ВСЕКИ ДЕН! Практиката показва, че само с гледане не става, а за съжаление днес студентите само стоят и гледат какво прави асистента им и нямат навик да се подготвят предварително теоретично за упражнението. Според мен това е наследството от проваленото средно образование у нас. Без знания няма как да се разпознае заболяването. Няма да се получи само с личен опит, особено при тези сравнително редки случаи.

Ето и малко подкрепа от народното творчество: „Ако ставаше само с гледане, кучето щеше да е касапин“; „Очите гледат, мозъкът вижда.“

За финал на тазгодишното издание, което е и последно за десетилетието, потърсих и вдъхновителя и основния двигател на инициативата Radiology Together проф. д-р Галина Кирова, началник на Клиника по Образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Въпросите към нея бяха провокативни с идеята от тях да произтече нещо силно позитивно. Реалността обаче е тази, което дирижира професията..., като всяко друго нещо впрочем. Оптимизмът? Той е във заряда на всеки от нас поотделно и в общата идея за споделени ценности. За тях е това интервю:

Проф. Кирова, изучавайки тънкостите в професията, има ли достатъчно висококачествена апаратура в болниците, на която младите специалисти могат да прилагат новите стандарти за по-добра и точна диагностика?

Краткият отговор на този въпрос е – не. По-дългият предполага известен анализ на причините за липсата на адекватна съвременна рентгенова апаратура. Един от холандските професори, с които говорихме преди време, каза нещо, с което без да иска характеризира българския модел на поведение. Не само и точно в рентгенологията. Цитирам: „Защо в тази страна нищо не се поддържа? Та поддръжката е част от културата на една нация...“

Образната диагностика е една от най-бързо развиващите се специалности, което е резултат не само на напредъка в технологиите, но и рефлекс на промените в здравната среда и новата философия на медицината като цяло. Остарялата и неадекватна на съвременните изисквания апаратура в нашите болници е следствие на липсата на национална стратегия не само за развитие на специалността, но и цялото здравеопазване. За последните 20 години много неща се промениха в здравната среда на развитите държави, а ние изоставаме драматично именно в организацията и приемането на новата философия, която отговаря и на променените нужди. Всичко това не може да не се отрази и върху обучението на младите специалисти и изграждането им като съвременни лекари и учени. Има места, където апаратният парк и организацията на работа се опитват да следват естествените промени в здравната среда, но тези отделения съществуват въпреки системата и често биват „убити“ от нея. Това не е решение, ако трябва да мислим за бъдещето.

Какво повече дава този курс от клиничната практика и колко важна е колаборацията с други колеги от специалността?

Целта на Radiology Together е да предостави трибуна на младите колеги за изява, за непосредствена комуникация, за обмяна на опит, за създаване на нови приятелства и обсъждане на свежи идеи. Сдружението се зароди спонтанно и съществува вече три години. Започна доста плахо, но колегите вече разпознават инициативите и участват все по-активно. Следващите години се надяваме да включим в научните събития и дискусии все повече лекари от други специалности. Все пак ние работим в екип и е важно да развиваме сръчности и знания, които да подобрят сигурността за пациента и качеството на диагностичния и терапевтичен процес. Съвременната медицина отдавна не е “one man show”.

Какво е нужно на един добър радиолог освен познаването на апаратурата и остро око? Къде са подводните камъни в разчитането на образното изследване?

Един от моите големи учители, проф.Величков, казваше – „Не е трудно да станеш добър рентгенолог, ако си добър лекар“. И ако много от конкретните знания, които получих преди 30 години, сега са неприложими, то философията на специалността, която той отстояваше, е актуална и днес. Разбира се, че трябва да разполагаме с и да познаваме апаратурата, с която работим. Но технологиите се сменят толкова бързо. По-важно е да имаме познание за нещата, за целта, която си поставя изследването, да гледаме на пациента като едно цяло и същевременно да знаем с какви терапевтични оръжия разполагат клиницистите. Съвременната медицина налага рентгенологът да „стане от стола пред компютъра“ и да умее да комуникира както с пациента, така и с колегата си, назначил изследването и очакващ резултата. Днес рентгнологията открива нови възможности за директно участие в лечебния процес и младите колеги трябва да са готови за това.

Анелия Николова
Снимки: Radiology Together, архив Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече