Отчита проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкретична хирургия и трансплантология във ВМА.

Проф. Владов, от 13-ти до 15-ти ноември провеждате Международен монотематичен курс, по време на който ще дискутирате съвременното мултидисциплинарно поведение при чернодробните метастази от колоректален карцином. Върху какво ще се фокусирате по-специално?

Ще се концентрираме върху мултидисциплинарния подход при лечението на чернодробните метастази от колоректален карцином, което лечение през последните години е обект именно на мултидисциплинарните екипи, които се състоят от хирурзи, гастроентеролози, онколози, радиолози, анестезиолози-реаниматори. Всички тези хора съвместно взимат решения за лечението и за хода на лечението на тези пациенти. Това е мултидисциплинарният подход. Това е модерният подход. И тъй като в България все още има някои неизчистени детайли по отношение на поведението при пациенти с колоректални метастази, това е и идеята на това Училище, на този курс – да бъде направен нов прочит лечението да бъде „вкарано“ в едни рамки, за да се действа по един и същ начин навсякъде, а взаимоотношенията между хирурзи и околози да бъдат регламентирани и да бъдат поставени на базата на световните гайдлайни, които излизат всяка година по отношение на лечението на колоректалния карцином, колоректалните метастази и т. н.

Планирате ли „живи демонстрации“ по време на събитието? И върху какво ще акцентирате като интервенции?

Да, ще има живи демонстрации, като двете основни предизвикателства в съвременното лечение на колоректалните метастази, е лапароскопската хирургия и комбинираните операции; т.е. едновременно да бъдат оперирани лапароскопски рака на дебелото черво с чернодробните метастази. Другото голямо предизвикателство е лечението на тези пациенти е да бъде напълно лапароскопски – от първичната резекция на тумора на дебелото черво, с последващата операция на черния дроб, последвано от химиотерапия. Може да бъдат извършени едноетапни, двуетапни резекции на черния дроб и всичко това да бъде извършено лапароскопски. Това е модерният подход и ние сме едни от пионерите не само в България, но в света, при комбинираните лапароскопски операции, с резекция на първичния тумор, както и тотално лапароскопското извършване на тези операции. Това е нещо, което е признато, имаме публикации в световната литература на тази тема.

Имате и международно участие. Бихте ли ни изброили някои от по-известните специалисти, които ще участват във форума Ви?

Гости на събитието ни са двама от световноизвестните хирурзи по лапароскопска чернодробна хирургия – проф. Оливие Собран от Париж и проф. Ким от Сеул, както и водещи хирурзи от Балканските страни като проф. Попеску, проф. Милошевич, проф. Иванац от Словения.

Кои са най-често срещаните туморни локализации във Вашата практика? И евентуално защо според Вас?

Ние сме специализирана Клиника за лечение на заболявания на панкреаса, черен дроб и чернодробна трансплантация, което определя и нашата насоченост в лечението на тези заболявания. Това, което бих искал да кажа е, че сериозен проблем е ракът на панкреаса, който в последно време се среща много често и значително се е увеличил броят на операциите върху рак на панкреаса. Годишно извършваме вече над 100 панкреатични резекции, което е сериозна цифра за голям център. Съсредоточили сме се също върху чернодробните метастази, не само от колоректален карцином, но и от други видове рак. Работим също върху рака на дебелото черво, като самостоятелна нозологична единица, не само като чернодробни метастази. Имаме едно голямо предимство, че сме екип, който извършва интервенциите и върху дебелото черво, и върху чернодробните метастази. Всичко това го прави един екип, което за разлика от други водещи центрове в Европа, тези операции се извършват от екип, който се ангажира само с колоректалната хирургия и от друг, който върши само чернодробната хирургия. Това е едно сериозно постижение на екипа на ВМА.

Има ли съвременни възможности и алтернативи при пациенти с тежки диагнози и късни стадии?

В лечението на чернодробните метастази например има възможност чрез химиотерапия болните да се конвертират от неоперабилни в операбилни. Също така, извършването на двуетапни чернодробни резекции, които целят увеличаването на чернодробния паренхим, също дава възможност да се извършват интервенции, докато в миналото тези пациенти бяха обявявани за иноперабилни. Освен това, възможността да бъде изключен черният дроб от кръвообръщението, дава възможност да се извършват операции върху големите съдове, които минават през черния дроб при метастази в черния дроб; първичният хепатоцелуларен карцином, туморите на долната празна вена. Всички тези операции са обект на екстремната чернодробна хирургия, която се извършва в нашата болница.

Медицината в последните години значително напредна и индикациите за чернодробни резекции се разшириха изключително много.

Къде е според Вас мястото на съвременните медикаменти за терапията и подобрява ли се преживяемостта на пациентите?

По отношение на колоректалните метастази, единственото куративно лечение е оперативното, но в комбинация с различни химиотерапевтични курсове, терапия с моноклонални антитела и пр., се подобрява значително общата преживяемост и дава възможност да бъде комбинирана хирургията с медикаментозната терапия за подобряване на резултатите. Това е и смисълът за създаването на тези мултидисциплинарни екипи, за да бъде по-тясна колаборацията между онколози и хирурзи, за да се подобри преживяемостта на болните. И в последните години тя е значително подобрена, сравнено преди 10 или 20 години.

Често ли насочват към Вас пациенти с поставена вече диагноза рак, за чернодробни операции, с цел подобряване на преживяемостта?

Ние като Клиника, която в голям процент събира болните с чернодробни заболявания, мога да кажа, че често се насочват към нас такива пациенти. Смятам обаче, че колегите онколози в известна степен са длъжници по отношение на хирургичното лечение, тъй като има значителна част от пациентите, които са с резектабилни колоректални и други метастази, които се лекуват консервативно – с химиотерапия или с таргетна терапия, а би могло да бъде комбинирано хирургичното лечение с таргетната терапия например и тогава резултатите да бъдат значително по-добри. И да се обяснява на пациентите, че комбинацията между хирургично лечение и консервативна терапия е по-добрият вариант, отколкото следоперативното лечение, след премахването на първичния тумор, пациентът да бъде лекуван само с химиотерапия. Разбира се, хирургичното лечение има своите възможности, както и химиотерапията. Затова ако бъдат комбинирани двата метода, резултатите ще бъдат значително по-добри. Затова призовавам колегите-онколози към по-голяма колаборативност с хирурзите.

А важна ли е добрата колаборация между хирурзи и гастроентеролози?

Да, защото гастроентеролозите имат отношение както към поставянето на диагнозата, така и към някои терапевтични процедури, които улесняват значително хирургичното лечение и го правят по-малко инвазивно, по-малко агресивно, което е в полза на пациентите. Така че тази колаборация е изключително важна и ВМА е пример за такава колаборация. Ние всъщност сме основоположниците на такава тясна колаборация между хирурзи, гастроентеролози и онколози, като философията на тази колаборация е създадена именно във ВМА от акад. Мечков, а впоследствие продължена от проф. Крум Кацаров и от мен.

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече