Това заяви проф. Никола Владов, ръководител на Клиника по чернодробно-панкретична хирургия и трансплантология във ВМА.

Проф. д-р Никола Владов през 1987 г. завършва медицина в Медицински Университет – София. През 1993 г.придобива специалност хирургия, като по същото време работи в І-ва хирургична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов” и специализира при професор Y. Chapuis в хирургичната клиника на Cochin Hospital, Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис. След завръщането си в България е началник на Хирургично отделение в Районна болница гр. Панагюрище и началник на І-ва хирургична клиника на МБАЛ – Пазарджик, като специализира в хирургичната клиника на Cochin Hospital, Париж при професор D. Houssin и в хирургичната клиника на Saint Antoine Hospital, Париж при професор R. Parks.

През 2002 г. защитава дисертация на тема „Хирургично лечение на ехинококови кисти отворени в жлъчните пътища” за придобиване на научна и образователна степен „Доктор по медицина”.

В периода 2003-2009 г. е началник на Клиника по Жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА – София, като през 2005 г. е избран за доцент към клиниката. През 2006 г. специализира „Чернодробна трансплантация” в хирургичната клиника на Cochin Hospital, Париж при професор О. Soubrane и „Лапароскопска колопроктология” в Hospital of Monfalcone, Италия при професор J. Pinjata.

От 2007 г. е ръководител на програмата за Чернодробни трансплантации на ВМА, а от 2009 г. е ръководител на Клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА.

През 2009 г. защитава дисертация на тема „Рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход и възможности за хирургично лечение” за придобиване на научната степен „Доктор на медицинските науки”.

През 2010 г. специализира лапароскопска чернодробна хирургия в Elan Court Training Centre в Париж, а през 2011 г. е избран за национален консултант по трансплантология. От април 2019 г. е главен координатор към експертния съвет по медицинската дейност „Трансплантология” към Министерство на здравеопазването.

През месец януари 2013 г. е избран за почетен член на Френската академия по хирургия.

Проф. Владов, къде е мястото на хирурга при лечението на един онкологично болен?

Хирургът е елемент от мултидисциплинарния екип. Онкологичните заболявания вече са обект на мултидисциплинарен подход, който е съвкупност от въздействие върху пациента от много специалисти – хирурзи, онколози, гастроентеролози, реаниматори, лъчетерапевти и пр. Всички те, съвместно, взимат решение какво ще бъде лечението на съответния пациент.

Кои са най-често срещаните туморни локализации във Вашата практика? И евентуално защо според Вас?

Най-често срещани са ракът на дебелото черво, ракът на панкреаса и на черния дроб, и то в частност – вторичните образувания на черния дроб, вследствие на колоректален карцином. Предвид профила на клиниката ни, по-голяма част от нашите пациенти са именно с такива заболявания. И не на последно място – забелязва се едно увеличение на пациентите с рак на панкреаса. Това е едно крайно неприятно злокачествено заболяване, с много лош изход, ако не се лекува. За жалост, въпреки всички усилия, които се полагат в лечението на рака на панкреаса, той все още няма добри резултати по отношение на далечната преживяемост.

Що се касае до чернодробните метастази от колоректален карцином, те също са обект на мултидисциплинарен подход, като хирургията заема основно място в лечението им. Тя е единственото куративно лечение и има съществено значение в лечението на тези пациенти.

На последния форум на IASGO бе отбелязано, че ракът на панкреаса тепърва ще се превръща в сериозен проблем. Защо според Вас?

Оказва се, че ранният диабет е една от предпоставките за рак на панкреаса. При млади хора този карцином започва с един необоснован диабет, който се поддържа лесно с медикаменти, но във времето се развива рак на панкреаса. Затова е изключително важно при такива млади пациенти да се търси проблем с панкреаса и особено карцином.

В практиката, макар и рядко, има случаи на пациенти, които са водели здравословен и активен начин на живот и въпреки това, развиват колоректален карцином. Има ли някакво научно обяснение на това и какво е то?

Според мен по-скоро няма. В случая става въпрос за генетична предиспозиция. Необходимо е да се търси заболяване в семейството в годините назад. Тук е мястото да подчертая важността на скрининга и профилактиката на колоректалния карцином. Т.е. всички хора над 50 години да си правят колоноскопия и да изследват туморни маркери през опреден период от време. А тези, които имат генетична предиспозиция, задължително да си правят и по-рано изследвания.

Скринингът на какво ниво е?

На доста лошо ниво.

На какво се дължи това и как може да се промени според Вас?

От една страна, това се дължи на лошата здравна просвета, а от друга – на липса на програми за скрининг и профилактика на тези пациенти, въпреки усилията, които се полагат. За жалост, хората в повечето случаи са немарливи.

В средата на месец ноември планирате да проведете Международен монотематичен курс, по време на който ще дискутирате съвременното мултидисциплинарно поведение при чернодробните метастази от колоректален карцином. Върху какво ще се фокусирате по-специално?

Това е един монототематичен курс, който провеждаме на всеки две години. Обикновено е свързан с топик от нашата клиника – хепатобилиарната патология. Преди две години проведохме такъв форум, посветен на мултидисциплинарния подход при карцинома на панкреаса. През тази година сме заложили на „Мултидисциплинарния подход при метастазите от колоректален карцином“. Темата е от съществено значение, защото в България, за жалост, има в много случаи неправилен подход по отношение на колоректалните метастази и много пациенти с такива, не се третират правилно. Често те се лекуват само с химиотерапия, а техните метастази са операбилни и отстраними по оперативен път. Затова ние правим тази среща. Тя ще бъде мултидисциплинарна – с онколози, хирурзи, радиолози и пр., за да уточним детайлите по отношение на метастазите от колоректален карцином и как трябва да бъдат третирани и лекувани.

По време на курса ще проведем две сесии с „живи демонстрации“; най-вероятно ще бъдат с лапароскопски чернодробни резекции за метастази от колоректален карцином. Ще има и теоретична част – лекции от водещи специалисти. По програма имаме шестима чуждестранни гости, сред които най-популярното име е проф. Оливие Собран, който е световноизвестен специалист по чернодробна хирургия, и който е един от „бащите“ на лапароскопската чернодробна хирургия.

(На официална церемония в Париж, проф. д-р Никола Владов беше избран за член на Френската академия по хирургия и получи медал за принос към световната медицина.

Френската Академия по хирургия е основана през 1735 г. от крал Луи ХV)

(Проф. Владов беше отличен от БЛС с наградата „Лекар на годината-2016-та“)

Снимки: Личен архив и БЛС

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече