Проф. Пилософ: „Спасява ни това, че сме малка държава”

Темата за ваксините е толкова широко дискутирана, толкова медийно експлоатирана, че не е оставила никого в държавата равнодушен. Да имаш силни емоции към нещо, което касае здравето и неговата профилактика обаче, е предпоставка за силна поляризация на убежденията и то до степен, в която между За и Против не се броят научни аргументи, а човешки животи. И обвинения. Каква е научната истина, която стои зад молекулите; статистическата – която представя епидемиологичните данни; какъв е производственият процес и кои са органите, утвърждаващи качеството на ваксините, дистрибуцията, приложението, ефектите, рисковете.... Зад отговора на всеки от тези въпроси трябва да стои институция, която авторитетно да защити единна позиция. Екипът на Здравен навигатор се ангажира в поредни студии да потърси отговорите на тези въпроси, защото сме убедени, че трябва да има политика с ясни цели и данни с автентична и адекватна научна информация. Трябва да има съзнание, което да изтика страха и да го замени с информираност. Но преди това трябва да има достъпна информация. Трябва....

А когато няма, се търсят авторитети, които да имат тежестта на институция и да представят с лекота информацията, преведена на езика не на конспиративната теория, а на здравия разум. Такъв авторитет е проф. д-р Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация, баща и дядо. Всички в семейството му – ваксинирани!


„Има едни циркулиращи в пространството митове за това как се разболяват хората, за да може фармацевтичните компании да печелят ужасно много от продажбата на ваксините, които произвеждат. Естествено, че компаниите печелят, иначе не биха произвеждали. Парадоксът обаче е, че от ваксини далеч не се печели толкова много, тъй като производството им е изключително трудно, а има и други фактори: в деня на излизане на новата партида ваксини започва да тече срока й на годност. Но също така започват и проверките за качество. И знаете ли те колко време продължават те?"

Колко?

Между 2 и 3 години! А срокът на годност на ваксината е 5 години. На конкурса за ваксини се изисква те да имат поне 75% годност, но ваксината, която ще се продаде, е била произведена преди 3 години. Това е парадокс. Кой производител ще се наеме да участва в такъв конкурс?!

Но това са неща от кухнята, за които не се говори открито в обществото...

Аз за това се ядосвам – че това не се изнася в пространството. Да не говорим, че винаги съществува риска, в хода на анализите и на тестването на качеството да се окаже, че някоя серия е негодна и не може да се пласира. А тя вече е произведена и трябва да отпадне още първата година. Също така, понякога излизат нови нормативни рамки за ваксините и изведнъж се оказва, че вече не можеш да продаваш на пазара. Искам да бъда правилно разбран: аз не ги защитавам и не се явявам адвокат на тези фирми. Това е просто нещо, което трябва много добре да бъде разбрано, за да може да се намери обществено-приемливо решение на въпроса, без да се крием зад разни теории.

За всички ваксини ли говорите?

За абсолютно всички, да!

Защото при задължителните може все пак да се направи някакво предположение какво количество ще е необходимо, но спрямо доброволно поставяните не е така – съществува риска да залежат по складовете...

Имах среща със зам.-министъра на здравеопазването, на която предложихме национална програма за оптимизиране на ваксинопрофилактиката. Тя залежа в министерството, но истината е, че за нея трябва голям ресурс и голям кръг специалисти.

Но тя не е ли приоритетно важна? Вижте какво се случи с епидемията от морбили. Не трябва ли държавата да състави също проваксинална политика?

Затова трябва да има един постоянно действащ документ, който да се усъвършенства непрекъснато. Той трябва да е структуриран и да включва абсолютно всички елементи, които имат отношение към ваксинирането като започнем от това как се провеждат търговете за ваксини. В него също трябва да бъдат заложени правила, които при необходимост да провокират законодателни промени. Разговорях с д-р Дариткова (тогава предс. на Комисиято по здравеопазване в НС, бел. ред.) и й казах по отношение на някои проблеми с ваксинирането „кучето е заровено при вас.” Законът за обществените поръчки например, не позволява да се провежда търг за три години напред. Ами ще намерите фόрмата! Знаете ли какво ни спасява нас? Спасява ни това, че сме малка държава. Пазарът ни е малък и компаниите успяват да ни снабдят с неща, останали в резерва от други държави. Правилата изискват да имаш 10-15% резерв от това, което поръчваш, защото се случват непредвидени обстоятелства, при които трябва да ваксинираш повече от предварително изчислената бройка хора.

Във въпросния документ имаше много теми, две от които свързани с това, че в България няма регламентирана проваксинална медийна и публична кампания, в която професионално, от всички аспекти, да се обследва темата, да се направят и излъчват материали за ваксинопрофилактиката заедно с източниците на информация. Тоест, да кажем: „Ако искате да научите нещо абсолютно вярно за ваксините, можете да го прочетете там и там”. Това е изключително важно, защото в момента къде човек може да добие реална представа?!

Не е регламентирана такава информация, да. По-достъпна и систематизирана е информацията на антиваксърите.

Антиваксърите са много дейни. Това е другата причина, поради която има абсолютна необходимост от такава програма и документ. Няма къде да се зададе въпрос. Има някакви сайтове, но те не са акредитирани. Представяте ли си какво става: в интернет се излива ог-ромна информация, която е достъпна за всеки и тя засяга здравеопазване, лечение, и какво ли не и няма никаква регулация. Това е опасно! Да не кажа много опасно!

Снимка: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече