Това отчете проф. Д. Попова, председател на Асоциацията „Проф. д-р Стоян Белинов – ИСУЛ“.

Пролетната научна конференция „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“ се проведе от 12 до 14 април, Хотел РИУ Правец. Форумът по традиция се организира от Асоциацията на лекарите по оториноларингология „Проф. д-р Стоян Белинов – ИСУЛ“, с председател проф. Диана Попова.

В рамките на няколко дни, специалисти с утвърден опит в областта на оториноларингологията коментираха своите идеи и постижения както в теоретичната сфера, така и в практиката. Основни теми бяха Отология; Ринология; Ларингология и пр.

„Целта на научната конференция „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“ е да повиши степента на квалификация на всички участници. Доказателство за успеха на събитието е растящият професионализъм и познания в областта“, отбеляза инициаторът на събитието – проф. Диана Попова.

Какво коментира повече пред Здравен навигатор проф. д-р Диана Попова, председател на Организационния комитет; председател на Асоциацията на лекарите по оториноларингология „Проф. д-р Стоян Белинов – ИСУЛ“

Проф. Попова, проведохте поредната конференция. Видяхме, че залата беше пълна… Кои бяха основните моменти, по-интересните теми и доклади на форума?

От известно време насам, от няколко години, решихме да разделим конференцията на две основни части. Едната е да могат колегите от различните университети и други болници, които правят някакви научни изследвания, да имат възможност да ги представят. В това число – младите хора, които са защитили дисертации, да се види каква е била темата, върху какво работят, какви са резултатите от труда им и пр. Гледайки новите системи за академичност, виждаме, че в крайна сметка нашата публикационна активност не е толкова малка; говорим за статии с импакт-фактор, които сега е много актуално да се подготвят/правят. Освен това, всички тези статии, които ние имаме и са публикувани, не са платени статии, защото ние няма откъде да осигурим финансиране за всички тези колективи. Разбрах обаче, че в доста чуждестранни организации публикуването на статии с импакт-фактор се заплаща от страна на авторите, което да си призная честно много ме учуди. Тогава стигнах до извода, че нещата, които ние правим в ежедневието си, което е основно насочено към пациентите и работата ни с тях, действително имат реална стойност и трябва да могат да се публикуват без да прибягва към списания, при които следва да се заплаща. Естествено, когато платиш няколко хиляди евро за една статия, тя много по-лесно ще бъде отпечатана. Това ме наведе на мисълта, че трябва да се постараем да могат и нашите млади колеги да публикуват това, по което работят без да заплащат за целта.

В нашата Клиника и Катедра в ИСУЛ имаме няколко направления – работи се върху глухотата, върху карциномите в различна степен, като сега започнахме да правим проучване върху различните видове на възпалението – кога хронифицира, защо. Надявам се и някои други неща да успеем да започнем, което мисля, че е добър подход. Това е една част от форума, върху която смятам, че трябва да се акцентира.

Другата част от конференцията е насочена към това всички да можем да обсъждаме като колектив, като УНГ-специалисти по-интересни клинични случаи, които рядко се срещат, например и пр. Един колега да речем, разказа как съвсем случайно направили скенер и вместо перитонзиларен абсцес, изведнъж на скенера установили, че се касае за аневризма на каротиса. И ако бяха тръгнали да го „отварят“, ако не бяха спазили стандарта, така да се каже, дори не ми се мисли какво би се случило. Т.е. представят се такива случаи, които да напомнят на колегите някои неща, защото те се срещат рядко, но те трябва да са наясно, че подобни неща могат да се случат. Трябва да ги помним, да ги видим. Има заболявания, които не срещаме всеки ден и естествено в по-големите клиники идват пациенти с подобни болести, така че хората се насочват да мислят за тях.

Освен това, държа да подчертая, че през тази година имаме честване – 20 години програма „Имплантация“ и ние като Клиниката започнахме първи в това направление. Няма начин да не сме първи в много неща, като го казвам реално, защото тази есен Катедрата по УНГ прави 100 години и догодина това ще бъде може би следващото честване, което ще направим – 100 години история, 100 години традиция, която се предава; предава се начинът на мислене, начинът на работа и тези неща наистина имат значение.

Но да се върнем на кохлеарната имплантация – ние сме първите, имаме много пациенти, резултатите са перфектни и запознахме колегите с резултатите ни, защото това наистина е единственият метод не точно за лечение, бих казала, даващ възможност на децата с вродени проблеми или възрастни пациенти с придобита глухота, едните да развият говора, а другите – да го запазят. На този етап медицината не предлага нищо друго като алтернатива. Но пак казвам – това не е лечение, защото ние практически не излекуваме пациента; т.е. той да не зависи от нищо. Това е начин, който му осигурява нормална интеграция в обществото и социалния живот.

Какво е пожеланието Ви към Вашите колеги?

Да можем да коментираме различни интересни случаи, когато има такива, да бъдем малко по-отворени един към друг, защото начинът ни на работа много изморява. Много са малки „бонбончетата и близалките“, които се дават на нашата гилдия и въпреки всичко, въпреки, че сме подложени на стрес и от страна на обществото, се стремим да работим и да си изпълняваме задълженията. И мисля, че я вършим добре.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече