Това коментираха специалисти, участвали в специализиран курс по темата.

Катедрата по ортопедия и травматология на МУ-София организира еднодневен практически курс по ендопротезиране на тазобедрена става с минимално инвазивен предно-латерален достъп за пореден път. Курсът бе безплатен за участниците и се състоя на 22 февруари в болница „Проф. Б. Бойчев“-Горна Баня.

Обучението включваше теоретична част и демонстративна операция от проф. Хайнц Рьотингер.

(От ляво на дясно - проф. Кинов, проф. Рьотингер и проф. Георгиев)

Повече – от специалистите, участвали в събитието:

Проф. Кинов, проведохте за пореден път курс по ендопротезиране на тазобедрена става. Разкажете ни малко повече за целта на събитието?

Проф. Кинов:

Идеята ни е да подобрим клиничната практика в България и да се оперират по-добре хората с инвалидизиращи заболявания на опорно-двигателния апарат. Патологията е много честа – износването на ставите. Тя за съжаление засяга около 20% от населението в нашата страна, а и в Западна Европа. Лечението на напредналата артроза е ендопротезирането. Това е съвременното лечение и дава възможност за напълно нормален живот след операцията. При положение, че това е най-честата ортопедична операция и макар да е тежка, дава възможности за нормален живот. При условие, че това е най-честата операция и се извършват милиони такива интервенции годишно, ние се стараем както тя да бъде по-лесна за пациента, така и да бъде по-добра. Т.е. това са комплексни изисквания, тъй като всеки може да си направи сметката, че когато в България например се оперират 10 000 души, в Европа – 50 000, а в света – над милион, то това сериозно натоварва здравно-осигурителните системи, които страдат поради недостатъчни финанси.

Какви заболявания обикновено водят до ендопротезиране?

Проф. Георгиев:

Тазобедрената става е една от трите най-натоварени части на опорно-двигателния апарат на човека. Патологията върху тази става може да възникне отпреди раждането и да завърши до последните месеци от живота на човека; да възникне някаква патология в тази става.

Най-често, неразвитието на ставата, известно като вродена луксация на тазобедрената става, са основните проблеми на детската възраст. После възникват проблемите като запушване на кръвоносни съдове, т.нар. асептични некрози, хормонални заболявания, водещи до отлепване на бедрената глава през пубертета. Едновременно с това започват и възпалителните заболявания – ревматоиден артрит и др. След това идва периодът на травматизма – това е периодът между 20 и 40 години, при активните хора. Идва и периодът на едно ново заболяване - феморо-ацетабуларен импийчмънт – заболяване, установено през 21-ти век, което е съвсем ново. По него работим много добре в Катедрата по ортопедия, развито е и познато; дори има дисертации писани по този въпрос. След 40-те години вече идва периодът на т.нар. коксартроза. Това е дегенеративно заболяване на тазобедрената става. Със стареенето всяка една става се износва, но когато това износване премине границите на нормалното, вече се развива коксартрозата. В един момент нейното консервативно лечение с хапчета, с намаление на теглото с физиотерапия, не може да бъде осъществено. Тогава се преминава към изкуствена става. В Катедрата има Клиника, която за България е водеща по протезиране на тазобедрената става. Това е Клиниката на проф. Кинов, а също така има и Клиника в Горна Баня, която е с насоченост към поставяне на тазобедрени стави.

Тазобедреното протезиране в България е започнато в края на 60-те години на миналия век. От тогава до сега са извършени над стотици хиляди операции. В България проф. Генчев разработва българска ендопротеза, която все още се прави. Ендопротезирането е хирургичен метод. Това е сложна, тежка операция, която не може да бъде правена от всеки един ортопед. Колкото повече напредва един ортопед в неговото професионално обучение, толкова към по-сложни операции минава.

В цял свят, целта е бързо да бъде възстановен пациентът след една операция, за да не харчи и финанси на Здравната каса, и да му бъде възстановено нормалното качество на живот. Ето защо се разработват методи за поставяне на тази протеза с минимално прерязване на мускули, сухожилия, така че той да бъде възстановен по-бързо. Един от тези методи е измисленият от проф. Рьотингер метод; през малък, 5-сантиметров достъп се поставя тази голяма протеза. Пациентът много рано може да бъде вертикализиран, да бъде пуснат да започне да ходи самостоятелно, без помощни средства в рамките на около 15 до 30 дни.

Защо се прави това и къде е същността на цялата работа?! Основното е и българските лекари да бъдат научени да работят този метод. Интересното е, че създателят на метода съвсем безвъзмездно, без заплащане идва и предава своя опит в България в Катедрата по ортопедия и травматология на МУ-София.

Кои са най-младите пациенти, които оперирате?

Тази операция е изключително подходяща за младите хора, защото възстановяването е доста бързо. Ендопротезирането се прави след завършване на костния растеж, но има костни заболявания, при които изкуствена става може да бъде поставена и на 16-17-годишна възраст. Това обаче са изключения от практиката. В масовия случай това се прави от 53 години нагоре.

Проф. Кинов

Правим това обучение именно затова, за да не „залитат“ някои колеги да правят интервенции, които не са за начинаещи ортопеди. Донякъде е изкушаващо да се говори за малкия разрез и минималната травма, но ако операцията не се извършва от наистина опитен хирург, има големи опасности от грешки.

А има ли случаи, при които не може да се направи тази мини-инвазивна процедура?

Рядко процедурата е неприложима. Това са по-скоро някои тежките комплексни случаи – висока луксация, дисплазия на тазобедрената става и пр. В такива случаи използваме традиционния, заден достъп. Също така, има някои случаи с по-големи дефекти на задната стена на ацетабулума, би могъл да се използва друг достъп. Както чухте – достъпът е почти универсален и в почти всички случаи, дори и най-трудните, може да се използва. Разбира се, това задължително трябва да стане след обучение и квалификация.

А коя е най-горната възрастова граница, при която бихте могли да приложите подобна интервенция на пациент?

Ендопротеза може да бъде поставена във всяка една възраст, защото те са създадени за компенсиране на недостатъци. Дори, когато говорим за фрактури с тежко износване.

Проф. Георгиев:

Няма горна граница. Дори мога да кажа, че възрастните пациенти са по-благодатни. Както при децата, които са много еластични, така при и възрастните, атрофията на организма е обща. Най-трудният пациент е младият, здрав пациент.

Т.е. всичко това като операции, които могат да се правят в Западна Европа, например, може да се прави и тук?

Проф. Георгиев

90% от операциите в ортопедията се правят в България, като някои от тях се правят вече по-добре и отколкото на Запад. Балканският полуостров има по-специфични заболявания за ортопедията – вродената луксация, например и тук опитът с такива пациенти е много по-голям. Възможността да работим със съвременни, метални импланти, ни позволява да правим същите операции. Разбира се, съществува и един малък процент – високотехнологични интервенции, които не могат да бъдат осъществени в България, защото се иска комплексно лечение. Такова комплексно лечение при нас няма, защото липсват специализирани болници за лечение на конкретна патология. Типичният пример е комплексното лечение на малчуганите с детска церебрална парализа – в една болница се правят операции, в друга – физиотерапия и пр. Т.е. липсва такъв специализиран център.

Проф. Кинов

Както разбрахте, от 1968 г. в България е започнало тазобедреното ендопротезиране. Съвременното ендопротезиране като цяло е въведено 1962-1965 г., така че още от самото начало в България е овладяна техниката. В момента нивото на ендопротезирането е еднакво с това в развитите европейски държави. Със сигурност мога да кажа, че в България ортопедията е на по-високо ниво отколкото в съседните страни. Освен това, както разбрахте, у нас се правят всички видове операции, а ако случайно не се правят, то причините са логистични, а не техническите умения на колегите. Те са много иновативни, обучават се сериозно и пр.

Проф. Рьотингер

Проф. Рьотингер, добре дошли в България отново. Изнесохте интересна лекция пред аудиторията. Какви бяха Вашите ключови послания и акценти?

Ключовото ми послание бе да се залага преди всичко на обучението и разнообразния опит. Няма нищо лошо в това да смятам, че моят подход е най-добрият, но трябва да се правят сравнения и с други възможности и техники, така че да се постигне максимално добър резултат за пациента.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече