Те бяха направени специално пред Здравен навигатор, на форума организиран от проф. Константа Тимчева.

Prof. Silvia Stacchiotti, Fondazione IRCCS, Istituto Nazionale dei Tumori, Milan, Italy

Злокачествените тумори на съединителната тъкан се наричат сарком. Саркомът е онкологичен процес, който се среща рядко, но е изключително опасен, поради латентния ход на заболяването в началото на развитието му. Според медицинската статистика този вид рак се среща само при 1% от пациентите. Въпреки това, бързото развитие и разпространение прави лечението на сарком доста сложно.

Той обединява група от болести, които са сходни като локализация и тъкани, в които се заражда патологията. Злокачествените клетки се появяват във всички видове тъкани, участващи в образуването на костите: външна обвивка на костите, хрущял, костна тъкан, стави. Най-често се засягат дългите кости на ръцете и краката.

Някои от признаците на сарком са: първоначално лека болка, която се увеличава във времето, обикновено не е чувствителна към аналгетици, става по-интензивна през нощта, независимо от костната мобилност; бърза умора, слабост, сънливост, летаргия, намалена ефективност; подуване на тъканите около костта и подуване на ставите; разширяване на лимфните възли, разположени близо до мястото на болката; ограничена подвижност на ставата; локално повишаване на температурата на кожата, разположено над тумора; недостиг на въздух; деформация на засегнатата част на тялото; слабост или нетипична походка; мравучкане или изтръпване на крайниците.

Най-популярните методи за лечение на сарком са Кибернож, роботизирана хирургия с Da Vinci робот, радиочестотна аблация.

Има напредък по отношение и на някои от консервативните форми на терапия на някои от саркомите, които бяха представени на тазгодишния форум на ASCO в Чикаго.

(Заедно с проф. К. Тимчева - вдясно)

Prof. Eric Pujade-Lauraine, MD, PhD, Head of the Medical Oncology Department at Hôpital Hôtel-Dieu, France

Ракът на яйчника (овариалният карцином) засяга предимно жени над 50 години – средната възраст е около 65 години, но се среща все по-често и при млади жени.

Епителните тумори представляват около 75% от всички яйчникови тумори. Точните механизми на развитие на овариалния карцином не са изяснени, но са установени различни рискови фактори: наличие на близки роднини (майка, сестра), болни от рак на яйчника; наличието на рак на гърдата повишава риска от развитие на рак на яйчника; възраст – по-висока честота след менопауза; нераждали жени, ранно начало на менструацията, късна менопауза – тези фактори водят до по-голям брой овулации, което е свързано с повтарящо се травмиране на яйчниковия епител при разкъсването на фоликула, активиране на възстановителните процеси и по-голяма вероятност за настъпване на промени в епитела.

Малка част от овариалните карциноми се дължат на унаследени генни мутации и се обозначават като наследствен овариален карцином. Едните рискови гени са тези, свързани с рака на гърдата – BRCA1 и BRCA2. Ако една жена има двама роднини от първо коляно (майка, сестра, дъщеря), които са заболели от овариален карцином преди менопаузата, то вероятността тя да е носител на мутации в посочените гени е голяма. Ако роднините са заболели след менопаузата, вероятността е много по-малка. Мутация в BRCA1 е свързана с 50-85% риск за развитие на рак на гърдата и 15-45% риск за овариален карцином, а мутация в BRCA2 – около 45% риск за рак на гърдата и 11% риск за овариален карцином.

Други гени, свързвани с по-висок риск за рак на яйчника са тези при наследствения неполипозен колоректален карцином (т.нар. синдром на Lynch II). При семейства с този синдром има по-голяма вероятност за развитие на колоректален, ендометриален, стомашен рак, рак на тънкото черво, гърдата, панкреаса и яйчниците.

Предпазващи фактори са: прием на орални контрацептивни средства; раждания, кърмене; ранна менопауза; отстраняване на яйчниците.

Овариалният карцином се разпространява чрез директна инвазия на съседни тъкани и органи вследствие на инфилтративен растеж; разпространение по перитонеума и голямото було; по лимфната система – засягане на парааортални и тазови лимфни възли; по кръвен път (далечни метастази) – в бял дроб, плевра, черен дроб, мозък, кости.

Нехарактерната клинична картина е сериозен проблем, който затруднява ранното поставяне на диагнозата.

Възможни симптоми са: подуване на корема, коремен дискомфорт; развитие на асцит (събиране на течност в перитонеалната кухина) – всяка жена с новопоявил се асцит или необяснимо влошен предшестващ асцит трябва да се консултира с гинеколог; симптоми от храносмилателната система – загуба на апетит, бързо настъпване на чувство за подутост при хранене, газове, гадене, запек, диария; симптоми от отделителната система – чести позиви за уриниране, уринарна инконтиненция (неволево изпускане на урина); отслабване на тегло; болка (късен симптом) – в таза, корема, гърба, при полов акт (диспареуния); кървене (късен симптом) – вагинално, при полов акт; при развитие на плеврален излив – задух.

Обикновено лечението на овариалния карцином се определя според стадия и е оперативно – за стадиране и максимално отстраняване на тумора; обичайно се извършва тотална хистеректомия (отстраняване на матката) и премахване на двата яйчника, оментума, често и апендикса. При много ранен стадий и жени с желание за запазване на репродуктивните възможности се обсъжда отстраняване само на единия яйчник. Терапевтичните схеми включват също химиотерапия – преди/след операция, но вече има и иновативни форми на лечение, които могат да се приложат при някои от пациентите.

.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече