Това отбеляза д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на БАППМ.

По инициатива на Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина, на 12 и 13 октомври в София, се проведе Научно-практическа конференция с международно участие, на тема „Персонализирана ли е оценката на здравните технологии (ОЗТ) за продуктите на персонализираната медицина?“. Във форума се включиха известни специалисти от страната и чужбина.

Повече за събитието – в интервю с инициатора на конференцията – д-р Жасмина Коева-Балабанова.

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина (БАППМ):

Д-р Коева, кажете върху какво се фокусирахте на конференцията, която организирахте и защо избрахте именно това да бъдат акцентите на събитието?

Конференцията премина под наслов „Персонализирана ли е оценката на здравните технологии (ОЗТ) за продуктите на персонализираната медицина?“. Както е известно ОЗТ играе все по-важна роля във взимането на решения, основани на доказателства и анализ на ефективността и ефикасността; за ценообразуването и реимбурсирането на здравни технологии и лекарствени терапии. Това всъщност беше и един от основните моменти, анонсирани от НЗОК, като критерий за избор на медикаменти, които да бъдат реимбурсирани. За да бъде обаче ОЗТ максимално информативна, следва прилаганата методология да бъде съобразена със спецификата на лекарствените продукти. Тук трябва да отбележим, че продуктите на персонализираната медицина всъщност са единство между съпътстващата диагностика и лекарствен продукт, което ги прави по-особени и съответно има по-специфични изисквания към ОЗТ на тези продукти.

На този форум се постарахме да бъдат обсъдени всички аспекти на ОЗТ за прицелните терапии, за продуктите на персонализираната медицина въобще; най-вече специфичните изисквания към предоставяната информация за изготвяне на една истински информативна ОЗТ за иновативните лекарства и особено за прицелните терапии; да бъдат поставени нерешените въпроси, да бъдат разгледани последиците от прилагане на неподходящи методологии, а също така – ОЗТ при редки болести, които имат своите особености; на медицински изделия, диагностични тестове – нещо, в което в България все още нямаме достатъчно опит. А също така и ролята на ОЗТ за подобряване на достъпа на пациентите до иновативните терапии. В крайна сметка това е целта на ОЗТ, тъй като говорим за нови медикаменти и няма достатъчно натрупан опит. Единствено максимално информативна ОЗТ може да бъде доказателство за очакваната ефикасност и ефективност на този тип терапии.

Важен акцент в конференцията по време на дискусиите бяха мнението и позицията на представители на Европейската комисия. Стремежът е към подобряване на международното сътрудничество, основно между страните-членки на ЕС, за единна ОЗТ. Този дебат продължава, като идеята е максимално да се съкрати времето, така че гражданите на ЕС да имат равен достъп до иновативните терапии.

Имахте и чуждестранни гост-лектори. Те какво представиха като проблематика пред аудиторията?

Един от гостите ни не успя лично да присъства, но ни изпрати писмено позицията си, която бе представена от мен пред аудиторията. Това е Соледад Кабезон Руиз, която е евродепутат и докладчик в Европейския парламент за предложението за актуализиране на регулацията за ОЗТ и поправка на Директива 201½4/EU.

Друг почетен гост беше изпълнителният директор на Европейския Алианс за Персонализирана Медицина – Денис Хорган. Той в детайли представи предложението към Европейския парламент и очерта насоките за развитие на ОЗТ в персонализираната медицина, с цел подобряване на достъпа на пациентите до иновативни терапии.

Наш гост беше и д-р Беата Ягиелска, президент на Полски Алианс за Персонализирана Медицина. Тя е и онколог по специалност, зам.-директор на Онкологичния център „Мария Склодовска-Кюри“ във Варшава. Тя ни представи задачите пред персонализираната медицина в Полша, мястото на ОЗТ и техният положителен опит, и включването на съпътстващата диагностика в диагностично-свързаните групи, както всъщност работи здравеопазването в Полша, за осигуряване на цялостния процес на диагностика и лечение в персонализираната медицина.

Друг наш гост беше д-р Филипе Коста от Португалия, зам.-директор оперативна дейност в най-голямата частна болница в Португалия - болница „Да Луз“, Лисабон. Той представи постиженията на екипа на болницата в здравеопазването, базирано на стойност. Това е една нова, изключително коментирана тема като нов подход в здравната система и организацията на здравните грижи.

Мария Радмилова

.

.

.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече