А Н К Е Т А

Бихте ли заминали да работите в чужбина?

 Да, защото заплащането е по-добро.
 Да, тъй като имам по-големи възможности за развитие.
 Не, ситуацията тук ме удовлетворява.






BGtop

Интегрирана специалност

16.02.2012 / 16:23 - obshta medicina
 
 Facebook

Това е бъдещето в нашата област, коментира проф. д-р Камен Цачев, председател на Българско дружество по клинична лаборатория.

 

Интегрирана специалностПроф. д-р Цачев, как ще определите 2011 г.? Беше ли успешна тя за специалистите в областта на Клиничната лаборатория и в частност за ръководеното от вас Дружество?

2011 г. беше успешна за нашето Дружество. Всяка година провеждаме национална конференция. Миналата година тя се проведе в Златни пясъци. През тази година обаче ние ще проведем 9-ти Национален конгрес по Клинична лаборатория, който ще се проведе от 27 до 29 септември в Боровец.

Това ли е най-голямото научно събитие, което планира през настоящата година Дружеството по клинична лаборатория?

Конгресът ще бъде основната ни задача през 2012 г. Освен това, тъй като в края на миналата година се навършиха и 50 години от създаването на нашето Дружество, ще отчетем юбилея на организацията ни по време на конгреса. Във връзка с това вече сме заявили, а и получихме съгласие, конгресът да премине под егидата на Европейската федерация по клинична химия и лабораторна медицина и на Международната федерация по клинична химия. В конгреса ще участва и проф. Ян Уотсън, който в момента е президент на европейската организация и ще изнесе откриваща лекция на конгреса. Ще се включат и други ключови фигури в областта.
В тематиката на конгреса сме включили на практика всички области на Клиничната лаборатория, за да могат да участват повече колеги, в това число и от чужбина.
Обикновено в конгресите ни се включва цялата гилдия, участниците обичайно са над 500 души. Успоредно с конгреса ще се проведе и фирмена изложба.

Пред какви предизвикателства остават изправени кадрите в областта на Клиничната лаборатория?

Има проблеми, които ние дискутираме от доста години и са много важни за Клиничната лаборатория, за да се получат качествени лабораторни изследвания. Става въпрос за акредитация на медицинските лаборатории по международните стандарти ISO 15189. Това ще е въпрос, който ще се коментира и по време на конгреса.
През миналата година в рамките на провелата се конференция бе изнесен френският опит в тази област. Франция е първата държава в ЕС, която направи акредитация по международните стандарти и ги въведе задължително със закон. Всички френски лаборатории, които са около 6000 трябва да се акредитират в срок от 6 години. И се смята, че от всички тези 6000 лаборатории ще останат не повече от 1500, но това ще са лабораториите, които ще предлагат най-високо ниво и качество.
У нас има акредитация, която се извършва от МЗ и всички лаборатории са акредитирани по въпросната наредба на здравното министерство.
Друг важен проблем, който така или иначе се развива и у нас е централизацията на лабораториите. Тя е продиктувана и от обстоятелството, че колкото повече изследвания се правят на едно място, толкова по-евтини са те. Себестойността на лабораторно изследване се изчислява като в числителя се поставят всички разходи за това изследване, включително заплати, консумативи, реактиви, амортизация и пр. А в знаменателя – броят на извършените изследвания. Така че централизацията на лабораторните изследвания от икономическа гледна точка няма алтернатива. В някои страни тя вече достига до свръхцентрализация. Така например в САЩ 5 лаборатории извършват 70 на сто от всички изследвания. В Германия 6 лаборатории правят половината от изследванията в страната. В Германия на общопрактикуващите лекари е разрешено да правят лабораторни изследвания, които включват изследване на кръвна картина, на урина и т. н. Тоест, има един преден фронт и след това са вече специализираните изследвания, които се извършват в тези самостоятелни диагностични лаборатории.
Освен икономическа изгода, тази централизация има и медицински ползи, тъй като изследванията се извършват в роботизирани лаборатории, където не пипа човешка ръка, а това намалява възможностите за грешка.
Централизацията обаче не бива да се насилва, а да става по естествен път. В този смисъл, ние трябва да вървим по пътя на Франция – посредством акредитацията на лабораториите по естествен път да се отсеят тези, които предлагат качество.

Това ли ще бъде приоритет №1 на Дружеството през тази година?

Нашият приоритет е акредитацията. Тя ще доведе до отсяване на лабораториите и до повишаване на качеството, което предлагат.
Освен това, имаме редица други задачи. Стараем се да стимулираме развитието на научно-изследователската дейност. Дружеството е активен участник и член на Балканската федерация по клинична лаборатория, която ежегодно провежда научни симпозиуми. През тази година той ще се проведе в Белград.
Приоритет на научното дружество е и квалификацията на специалистите, както и усъвършенстване на действащите програми за специализации. Те бяха актуализирани и унифицирани с европейските. Има регистър на европейските специалисти по медицина, като аз съм представител за България в комисията на този регистър. И идеята е тези, които са влезли в регистъра да могат свободно в която и да е страна от ЕС да работят без проблем.
Когато ние актуализирахме нашите програми за обучение ги стиковахме с европейските. За да се влезе в европейския регистър се изискват две неща. Първо – съответният специалист да има 9 години обучение. Ние този критерий го спазваме по отношение на лабораторните лекари, тъй като те имат 6 години университетско обучение и още 3 години специализация по Клинична лаборатория. Второто изискване е програмите, по които се извършва специализацията да съответстват на европейските критерии. Ние покриваме европейските стандарти, така че всеки български лекар може да си даде заявление и да влезе в този регистър срещу 50 евро годишна такса.
За съжаление не е така с немедицинските специалисти, работещи в нашата област – биолози, химици, биохимици. Те имат 5 години университетско обучение и 3 години следдипломна специализация, за да вземат специалност Клинична химия. Тоест, при тях обучението е 8, а не както се изисква – 9 години. И ние ще работим в тази насока, а именно при промяна на Наредба 34 да се удължи специализацията и на немедицинските кадри, работещи в областта на Клиничната лаборатория.

Да разбирам ли, че сте оптимистично настроен за 2012 г.?

Специално за нашата специалност бих казал, че съм оптимистично настроен. По принцип, ако се погледне в глобален мащаб нашата специалност е застрашена, тъй като с тази свръхцентрализация и роботизация на изследванията, производителите на лабораторна апаратура и консумативи и пр., могат да решат да контактуват с крайния клиент. А това е лекуващият лекар, който използва резултатите. Тоест, те произвеждат апаратурата, консумативите и реактивите. Могат да решат да произвеждат и резултатите и това да ликвидира нашата специалност.
Този въпрос беше поставен и към представителите на индустрията. Отговорът бе, че не е мислено по въпроса, но по принцип бе обяснено, че ако се предприеме подобна стъпка то те няма да правят собствени лаборатории, а ще изкупят съществуващите.
За да не се случи това, на европейско ниво се дискутираше какви мерки трябва да се предприемат – повишаване на квалификацията, извършване на акредитация и т. н. Но една от най-важните мерки е интеграцията на лабораторните дисциплини. В над 12 страни в ЕС това вече е направено, в това число и в Румъния. Там няма Клинична лаборатория, Микробиология, Имунология и т. н. Има една интегрирана специалност. Нещо повече – в ЕС дори се проведе гласуване за името на тази специалност като се прие наименованието Лабораторна медицина. Сега предстои Европейската федерация по клинична химия и лабораторна медицина да се преименува на Европейска федерация по лабораторна медицина.
У нас засега не са предприети някакви сериозни стъпки в това отношение, но това е насоката, в която трябва да работим.

Мария Радмилова

 

още от Интервюта
още от Клинична лаборатория